Директорът на Националната следствена служба (НСлС) да стане ad hoc разследващ главния прокурор и заместниците му. Поне един от членовете в двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота да бъде хабилитиран преподавател. Председателите на двете върховни съдилища и обвинител №1 да носят дисциплинарна отговорност и като членове на ВСС, и като ръководители, и задължително да се отстраняват от длъжност. Това са част от акцентите в проекта за изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесен от депутати от „Възраждане“, начело с лидера Костадин Костадинов (пълния му текст виж тук).
Докато най-голямата парламентарна сила – „Продължаваме промяната“, обсъжда коалиционното си споразумение, в което да бъдат изчистени вижданията на четиримата партньори в бъдещото управление и по отношение на съдебната реформа, „Възраждане“ първи решиха да предложат своята визия, цитира предложението сайтът Лекс,, разваляйки обедната почивка на по-видните магистрати.
Шефът на НСлС да е ad hoc разследващ главния прокурор, следствието да е независимо
От партията предлагат Националната следствена служба и следствените отдели да станат независими органи в съдебната власт, като се извадят изпод шапката на прокуратурата. Т.е. НСлС да се ръководи само от директор, а не както е сега от заместник на главния прокурор, а във всички областни градове бъдат създадени следствени служби.
След като това се случи, „Възраждане“ предвижда директорът на НСлС да поеме делата срещу главния прокурор и неговите заместници. За целта те предлагат да се създаде нов чл. 154а в ЗСВ, според който при постъпил сигнал или установени по време на проверка или разследване факти за извършено от главния прокурор престъпление от общ характер, органът, констатирал тези данни, незабавно да изпрати копие от проверката на шефа на НСлС. Ако има достатъчно данни, той образува досъдебно производство и уведомява ВСС за отстраняване от длъжност на главния прокурор по реда на ЗСВ. „Директорът на НСлС с факта на образуване на досъдебното производство придобива качеството на „изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор“ до приключване на наказателното производство във всичките му фази и инстанции“, се предлага още да бъде записано в новата разпоредба.
„Считаме, че с настоящото законодателно предложение за промени в ЗСВ може реално и без необходимост от конституционни промени, респективно, без извинения от страна на политическите партии за необходимост от парламентарно мнозинство от 160 народни представители за приемане на такива, да бъдат въведени ефективни законови механизми, които да позволят реален законов контрол върху дейността на главния прокурор и административните ръководители на органите на съдебната власт“, пише в мотивите към проекта.
Тримата големи да носят дисциплинарна отговорност и като членове на ВСС, и като ръководители
В него се съдържат редица предложения за търсене на дисциплинарна отговорност от председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, от главния прокурор и от членове на ВСС. Заложено е тяхното задължително отстраняване от длъжност при образуване на наказателно или на дисциплинарно производство.
За целта в чл. 230 от ЗСВ се предвиждат две нови алинеи, които да гласят следното: „(2) Когато член на ВСС, председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, прокурорът по разследването срещу главния прокурор или заместниците му са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, Пленумът на ВСС ги отстранява от длъжност до приключването на наказателното производство.
(3) В случаите на предходната алинея наблюдаващият прокурор незабавно след привличане на лицето в качеството на обвиняем изпраща на ВСС препис от постановлението, по което Пленумът на ВСС се произнася в тридневен срок по реда на ал.2“.
Нататък „Възраждане“ предлага нова редакция на чл. 232 от ЗСВ, в която изрично да се запише, че не само тримата големи, но и членовете на съвета с образувани дисциплинарни производство задължително се отстраняват от длъжност за три месеца. „Въвежда се възможност за временно отстраняване от длъжност на Главния прокурор, на председателите на върховните съдилища и на изборните членове на ВСС при образувани срещу тях наказателни и дисциплинарни производства. Досега тази възможност касаеше само редовите магистрати. Въвежда се изискване това отстраняване да е задължително предвид възможността за евентуално въздействие, влияние и др. и предвид високия обществен интерес при такива производства срещу тях. Срокът за подобно отстраняване се предлага да е до три месеца, както е и за останалите магистрати. В тази насока се създава равнопоставеност“, пише в мотивите към проекта.
В него обаче има екзотична идея – да може да се търси отговорност на тримата големи от една страна като членове на съвета, а от друга – като административни ръководители.
В мотивите от партията казват, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор са не само членове по право на ВСС, но и административни ръководители. В ЗСВ обаче липсвала уредба те да могат да носят отговорност като шефове. „Такава уредба нарочно не е заложена в досегашната редакция на ЗСВ, за да се подсигури недосегаемостта на главния прокурор и респективно възможността му безконтролно и без да носи отговорност, да влияе по свое или под чуждо усмотрение пряко или косвено върху дейността на прокуратурата. Доколкото дисциплинарната отговорност е лична и всяко дисциплинарно нарушение има своите конкретни характеристики, тези лица носят отговорност както за действията си като административни ръководители, така и като членове на ВСС“, казват от „Възраждане“.
Според тях ЗСВ не диференцира производството срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор за извършени нарушения във всяко едно от двете им качества и на първо място предлагат да отпадне думата „изборен“ в чл. 232 от ЗСВ, който сега гласи следното: „При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на Висшия съдебен съвет, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до три месеца“.
Следва това предвиждат в чл. 308 да се създаде нова ал. 3, която да казва, че наказанията „забележка“ и „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ се налагат и на „председателите на върховните съдилища и главния прокурор, когато установените дисциплинарни нарушения са извършени в качеството им на административни ръководители на ВКС, ВАС и ВКП“, като решенията за наказанията ще се взимат от Пленума на ВСС, а предложения ще се правят от поне трима от съответната колегия и от министъра на правосъдието.
„Пропуснато“ наказание за членове на ВСС
„Възраждане“ прави нов прочит на Конституцията и вижда в чл. 130, ал. 8, т. 4 от нея „пропуснато“ дисциплинарно наказание за изборните членовете на ВСС. Текстът на основния закон, на който стъпват от формацията, за да стигнат до извода си, изрежда основанията за прекратяване на мандата на изборен член на ВСС:
- подаване на оставка;
- влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
- трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
- дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.
Според „Възраждане“ лишаването от право да се упражнява юридическа дейност е дисциплинарно наказание, което се налага на изборен член на ВСС. „По отношение на изборните членове на ВСС законът е предвидил два вида дисциплинарни наказания, пропускайки посоченото в чл. 130, ал.8, т.4, предл.2-ро от Конституцията на Република България наказание – „лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност“, която непълнота следва да бъде коригирана чрез допълване разпоредбата на чл. 308 ал.2 от ЗСВ“, пишат от партията в мотивите си.
ЗСВ в момента предвижда, че членовете на ВСС могат да бъдат наказани или със забележка, или с дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност.
Дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност“ за членовете на съвета няма и това според конституционалисти, до които се допита „Лекс“, не се дължи на пропуск. Соред тях разпоредбата от Конституцията всъщност визира лишаване от права, което е извън дисциплинарните правомощия на ВСС. Става дума за случаите, при които лишаването от правото на упражняване на юридическа професия е наложено на член на съвета, който е представител на някоя от гилдиите извън съдебната власт – адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители. По техните устройствени закони, съществува дисциплинарно наказание лишаване от правото да се упражнява определената професия за даден период от време. Така ако адвокат член на ВСС бъде санкциониран с лишаване от правото да практикува за 3 години, би следвало да бъде освободен като член на съвета.
Другата хипотеза – лишаване от право да се упражнява юридическа професия от съда с присъда за извършено престъпление, се покрива от другото основание за освобождаване на член на ВСС по Конституция – „влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление“.
От „Възраждане“ предлагат в чл.308, ал. 2 ЗСВ да се добави ново дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност – само за изборните членове на ВСС“.
При положение, че по Конституция това е основание за освобождаване от длъжност, не става ясно каква ще е разликата от дисциплинарното наказание „освобождаване от длъжност“. То дори ще се явява по-тежко от самото освобождаване, тъй като, както се мотивират „Възраждане“ „ще възпрепятства възможностите за дисциплинарно наказани членове на ВСС да извършват нови нарушения в други правни сфери“.
За член на ВСС от парламента задължително да се избира преподавател
Друга промяна, записана в проекта, се отнася до избора на членове от ВСС от парламентарната квота. Както е известно, НС излъчва шестима членове на Съдийската колегия и петима на Прокурорската колегия. „Възраждане“ предлага по един от кадровиците в двете колегии да е хабилитиран преподавател.
Що се отнася до СК на ВСС, то партията на Костадинов въвежда и изискването поне двама от членовете да са преминали през поне три нива на съдебната власт, „единият от които е практикувал не по- малко от 5 години в областта на публичноправните науки“. Последното условие да важи и за поне един от кадровиците, които НС избира за ПК на ВСС.
