Бившият министър-председател Бойко Борисов не е подал финална декларация за имущество и интереси към датата на освобождаването му от длъжност (12.05.2021), а само годишна декларация за предишната календарна година (01.01 – 31.12.2020). Това показва информацията в регистъра на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), оглавявана от Сотир Цацаров. Ако пък Борисов е подал финална декларация, това означава, че Цацаров я крие, също както крие несъответствията в декларациите на властта за 2019, за което БРРД информира в края на юли т. г., сочи bird.bg
Според чл.38 (1) т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество финална декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от освобождаване на длъжността. Това са направили всички вицепремиери от последното правителство на Борисов и освен годишна, са подали и финална декларация: Екатерина Захариева, Томислав Дончев, Марияна Николова, Красимир Каракачанов. А също и всички министри. Финалната декларация на Бойко Борисов обаче липсва:
Съобщението на комисията за това забавяне не е в раздела със съобщения на нейната страница, а е в регистъра в раздела “народни представители”. То няма дата, не се споменава по чие нареждане е направено и означава нарушение на законовите срокове, в които комисията е длъжна да публикува декларациите. Оправданието на Цацаров за голям брой декларации на депутатите звучи несериозно, тъй като 240 депутати представляват около 2% от 11 461 лица подали декларации през 2020 г., според отчета на КПКОНПИ за 2020 година. А година по-рано комисията успява да обработи допълнително декларациите на повече от 6 300 лица заради проведените местни избори 2019 г., отново според отчета на КПКОНПИ за 2019 г. В сегашната ситуация, дори и да са за 3 парламента по две декларации на депутат (встъпителна и финална) не правят и една пета от декларациите от местните избори 2019.
Остава съмнението, че бавенето е умишлено и се укриват декларациите на бивши и настоящи депутати, като например декларациите на депутата от ГЕРБ доц. д-р Лъчезар Иванов, от които би могло да се разбере дали и кога е декларирал продажбата на акции за 1,6 милиона долара, заради което прокуратурата го разследва за пране на пари.
Наличните декларации за 2021 г. от сайта на КПКОНПИ са въведени в системата на БРРД и може да се търси с ключова дума 2021, име или институция.
Борисов не за първи път не декларира!
Финални декларации за имущество и интереси на Бойко Борисов липсват в регистъра и когато освобождава длъжността след първият кабинет Борисов през 2013 г., и след вторият кабинет Борисов през 2017 г. Липсва и встъпителна декларация за имущество и интереси когато става премиер за втори път през 2014 г., като тогава подава само уведомление, което е недостъпно в регистъра на КПКОНПИ. Няма също така и встъпителна декларация когато става премиер за трети път през 2017 г.
Една от възможните причини Бойко Борисов да не декларира или да укриват встъпителните и финалните му декларации през годините е една “поникнала” в имота му в Банкя недекларирана къща от 138 кв.м.
Според сателитните снимки в Google Earth и данни от Кадастъра, между 2008 и 2010 в имот, собственост на Бойко Методиев Борисов в Банкя, е поникнала къща с РЗП 138 кв.м., която също е собственост на Бойко Методиев Борисов. А в декларациите му пред Сметната палата като кмет и премиер не е поникнало нищо. Бойко Борисов притежава в Банкя три съседни терена с обща площ 1422 кв.м., а на тях са построени три къщи с обща разгъната застроена площ 745 кв.м. показва проверка в Имотния регистър и в системата на Кадастъра. Фамилната му къща е на 4 етажа с 492 кв.м. РЗП + съседна постройка 38 кв.м. Впоследствие той е придобил от роднини двата съседни терена и е построил върху тях две еднофамилни жилищни къщи. Самото строителство вероятно е станало факт след 2007 г., когато братовчед му Радослав му продава терен от 462 кв.м. за 3496,9 лв. В кадастъра постройките от 138 кв.м. и 77 кв.м. са вписани с една и съща заповед РД-18-13 от 17.01.2012 г.
