Днес депутатите от поредното плаващо мнозинство поставиха точката над "I". Номинираният от властта Сотир Цацаров беше избран за шеф на антикорупционната комисия. Това става дни след като номинираният от властта Иван Гешев бе назначаван на два пъти от ВСС за главен прокурор. С този ход фарсът "борба за законности и ред, срещу корупцията и злоупотребите" продължава с пълна сила. Но все повече напомня водевил, защото централно място в този безсрамен екшън заемат две рокади – главният прокурор беше сменен от своя заместник, а Цацаров ще замени Пацо Терасата като борец №1 с корупцията. Възниква усещането, че някой трябва да преследва онези, които не са нито наши, нито си плашат с имоти, бизнеси и пари удобството да не бъдат преследвани.
Защото най-големият виц, който чуваме в България е: Опозицията е корумпирана, а властта е чиста…" Или, ако разширим темата, всеки който не е наш е корупционер. И затова подлежи на секвестиране с всички възможни средства и начини и от всички държавни органи. За да става ясно и на другите, на ненашите, че алтернативи на модела няма. И няма да има. Особено след като стана ясно предложението шеф на отдел във ВКП ще разследва занапред своя началник – главния прокурор.
Явно ни мислят за пълни идиоти…
Впрочем какви са успехите на Цацаров за седем години като главен прокурор в борбата срещу корупцията? Ходи в ЦУМ, има виличка в Родопите. Трае си по факта, че прокуратурата е притискала свидетели. Не е обвинил нито един министър, зам.- министър, областен управител. Защото те не са корумпирани. Те са от нашите… И ни остави за наследник Иван Гешев, който има твърде милиционерско разбиране за правото и за презумпцията за невинност, съдейки по изслушването му във ВСС и от медийните му изяви. За което множество неправителствени организации протестираха с пълна сила срещу избора му.
Бъдещият Първи борец с корупцията досега си гукаше с властимащите, тоест с тези, които са корумпирани. Защото извън властта корупция няма и няма как и да има. Затова Комисията по корупцията и самата корупция взаимно не си пречат. Или както отбелязва един публицист: Имат дори много допирни кешови точки.
Корупцията може да плаща на властта и да се ползва от облагите на това плащане. Проблемът е, че и корумпираните и корумпиращите няма как да харчат спокойно в близко или по-далечно бъдеще накрадените пари. Поне в съвременния все по-технологичен банков свят, в който за секунди всичко става ясно. Могат да се трупат милиони из банки в Третия свят и по офшорки, но все ще настъпи един момент, в който те ще трябва да се харчат. И тогава корупцията ще стане явна, открита и известна на всички. Защото декларираното пред НАП и КПКОНПИ благосъстояние винаги ще се различава от реалното. А наличните пари няма да съвпадат с изхарчените. И на всеки ще стане ясно кой е крадец и кой е корупционер. И дори прокуратурата и антикорупционната комисия няма да могат да спасят от правосъдие тези индивиди.
