Декларацията на Порожанов се оказа уникална сред близо 80 000 декларации

Скритите данни в декларацията на министър Румен Порожанов за 2018 г. се оказаха уникални. Няма друг такъв случай на укриване на данни сред всички декларации, публикувани на сайта на КПКОНПИ, показа проверка на Биволъ. Става дума за 77 923 декларации за периода 2008-2018. По-голямата част от тях са от периода, когато декларациите се публикуваха на сайта на Сметната палата, но системата е същата.

Биволъ поддържа от години публична търсачка в данните от декларациите, които се обновяват всяка година. За да установим какво се е случило с декларацията на Порожанов извлякохме актуалните данни от сайта на КПКОНПИ,  анализирахме изходния код на декларацията на Порожанов и потърсихме друг подобен случай сред всичките 77 923 декларации. Друг такъв случай няма. За да направим възможна независимата проверка на твърденията от IT-експерти предоставяме в един файл извлечените от КПКОНПИ декларации тук.

Защо декларацията на Порожанов е уникална?

От анализа на изходния код на декларацията на Порожанов става ясно, че тя съдържа данни за това, че имотите и нивите са декларирани във вътрешната база данни на КПКОНПИ, но впоследствие информацията е заличена. Декларациите сe подават от уеб сървъра на КПКОНПИ в езика XML с допълнителен файл за стил decl1.xsl, който форматира показването на полетата и таблиците.  За всяка таблица или има нещо декларирано, или се показва текст “Нямам нищо за деклариране”. Този текст не присъства в xml файла, а се вкарва в края на всяка таблица при  директива Declared=”False”.  Ако Declared=”True”, той не се отпечатва.

В декларацията на Порожанов трите таблици “Право на собственост и ограничени вещни права”, “Земеделски земи и гори” и “Прехвърляне на имоти през предходната година” са с директива Declared=”True”, но редовете, в които трябва да се опишат придобивките и продажбите са празни.

 

В декларацията на Порожанов има Declared=”True”, но данни няма.

 

Това означава, че в базата данни на КПКОНПИ, от която се генерират изходния XML-код има информация, че са декларирани данни, но те могат да не се показват онлайн чрез допълнителна намеса. КПКОНПИ твърди, че това е станало по заявка от деклариращия.

Притеснителното тук е, че гражданите нямат никаква информация за поисканата намеса и за скритите данни, защото едва ли всеки би тръгнал да разглежда изходния код, за да установи, че е имало укрити декларирани данни.

След като изтеглихме актуално копие на всички налични декларации в сайта на КПКОНПИ, направихме проверка дали в тях се съдържа код, в който таблиците са маркирани катo Declared=True, но не съдържат никаква друга информация, освен описанието на полетата. Единственият такъв случай е с декларацията на Порожанов.

Декларацията на Порожанов със скритите данни е наистина уникална.

Този факт успокоява донякъде, че КПКОНПИ не прилага масово такива тайни заличавания, но от друга страна показва колко специален е случаят на Порожанов. Той самият твърди, че е декларирал всичко, но е отбелязал по погрешка съпругата си като лице, с което съжителства на семейни начала.

До момента КПКОНПИ не е отстранила заличаването на данните въпреки уверенията на министъра, че е поискал да бъде публикувано цялата информация за имотите, придобити и продадени от съпругата му през 2017 г.

Информацията за сделките на (не)съпругата на Порожанов е силно компрометираща

Проверката за имотните сделки на Веска Порожанова, съпруга или не на Порожанов няма значение, издава симулативни сделки на нереални цени, както и съмнения за укриване на данъци в особено големи размери. Това прави хипотезата за случайното заличаване на данните в онлайн декларацията твърде неправдоподобна.

Биволъ установи, че Веска Порожанова е придобила два апартамента от собствената си фирма за 240 000 лв., които е продала с печалба от 160 000 лв. Освен това се е сдобила с 14 декара ниви в Банкя само за 2180 лв. материален интерес, вписан в Имотния регистър.  В хартиената декларация на Порожанов, публикувана от в. Сега, тази нива на атрактивно място в популярния софийски курорт е оценена на 95 075 лв.

Нивата на Порожанова в Банкя е струвала десетки пъти по-скъпо от декларираното в Имотния регистър.

Тук е важно да се отбележи, че парцелите са купени от Веска Порожанова от собствената й фирма “Частни инвестиционни проекти” ООД. Това по силата на законодателството, означава имотна сделка между свързани лица. Абсолютно същото е и положението с придобитите 2 апартамента и гараж в София, които също са купени от фирма на Веска, но с името “Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Кооперешан” ООД.

Скандалното е, че и при 4-те сделки са вписани силно занижени, т.е. “симулативни цени”, които нямат нищо общо с пазарните. Подобни сделки, особено когато става дума за “свързани лица”, какъвто е конкретният случай, са определени категорично като нарушение на закона. Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано от ЗДДС и ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/.

Същите постановяват, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, те задължително следва да са подчинени на пазарни принципи. Следователно сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени. В противен случай, те попадат под ударите на закона! 

Остава и съмнението дали няма допълнително ощетяване на фиска от семейство Порожанови чрез невнасяне на ДДС. В хартиената декларация единият апартамент придобит от Веска Порожанова е деклариран за 90 720 лв. Тя го е препродала същата година за 152 555 лв. Тъй като печалбата ѝ надхвърля 50 000 лв., съответно тя е трябвало да се регистрира в 7 дневен срок по ЗДДС и да внесе налога.

В другите случаи от Апартаментгейт, където се установиха такива разминавания и симулативни цени, прокуратурата, КПКОНПИ и НАП започнаха проверки и ревизии. В този случай също следва НАП да извърши ревизия както на Веска Тодорова Порожанова, така и на двете й фирми, чрез които са направени симулативните и съмнителни сделки, за да се установи дали са платени данъците пред държавния бюджет и дали въобще те са били коректно декларирани в данъчните декларации от физическите и юридическите лица.