Министерският съвет е осъден да плати на Военно-апелативния съд (ВоАпС) 383 817 лева по проект по ОПАК, който беше прекратен преди години, а заради него в момента са подсъдими бившият шеф на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов и експредседателят на ВоАпС Петър Петков, сочи Lex.bg. Затова, че проектът е бил прекратен, а голяма част от парите не са му били изплатени, преди две години Военно-апелативният съд е завел гражданско дело в Софийския градски съд (СГС) срещу Министерския съвет. В края на миналата година СГС е уважил изцяло исковете на ВоАпС, а отделно от това правителството е осъдено да плати и над 30 000 лева разноски за адвокатски възнаграждения, показа справка на „Лекс“. Общата сума, която Министерският съвет е осъден да плати, надхвърля 414 000 лева.
От деловодните системи на СГС и САС става ясно, че решението не е било обжалвано, а в началото на тази година ВоАпС е подал молба за издаване на изпълнителен лист.
На 27 октомври 2008 г. Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и Военно-апелативният съд (ВоАпС) сключват договор, с който съдът започва изпълнение на проект по ОПАК на стойност 733 456,56 лева. Проектът е „Информационна система за прозрачност във военните съдилища”, а парите трябвало да бъдат отпуснати на ВоАпС. В договора било записано, че е предвидено авансово плащане от 20%, междинни плащания за разходи по проекта и окончателно плащане. По сметка на съда е било преведена само сумата, предвидена за авансово плащане. След това ВоАпС е поискал междинно плащане на 178 402,42 лв. и окончателно на още 235 415,34 лв., за което били приложени документи. Повече пари обаче съдът не получил.
Министерството е отказало да изплати общата оставаща сума от 402 560 лева, като е изпратило писмо до шефа на съда, че при извършена проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през 2010 г. са установени нарушения, извършени от ВоАпС при процедурата по Закона за обществени поръчки за избор на изпълнител на дейности в договора. Затова МДААР е наложило финансови корекции, а в резултат от проверката били съставени актове на съда и на председателя му.
АДФИ е издала и наказателно постановление, с което на съда е била наложена санкция от 15 000 лева. То е било оспорено в Софийския районен съд (СРС), който през април 2011 г. го отменя, а решението му е потвърдено година по-късно от Административен съд София-град (АССГ). Тогава и представителят на градската прокуратура е изразил становище, че решението на съда е правилно. От своя страна, МДААР продължавало да твърди, че Военно-апелативният съд е бил длъжен да проведе обществени поръчки за изпълнение на тези дейности от проекта, а не те да минават по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Двете инстанции са приели, че ВоАпС не е нарушил закона, а освен това в решението на АССГ се казва, че още в последното заседание на първата инстанция е изтекъл и абсолютният давностен срок за търсене на административно-наказателна отговорност.
Въз основа на това решение, СГС приема, че след като наказателното постановление е незаконосъобразно, а ВоАпС не е извършил нарушение, то и доводите, с които са наложени финансови корекции и е прекратено плащането по проекта, са оборени. И след решението на АССГ обаче министерството отказало да изплати парите по проекта, като се аргументирало със „съмнение за измама“ по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности. От МДААР този път се мотивират с образувано вече досъдебно производство за престъпление по служба, което към 2010 г., е било срещу неизвестен извършител. МДААР се позовало и на доклад за вътрешен одит на Министерството на финансите, в който е отправена препоръка преди изплащане на парите да се имат предвид установените от одиторите пропуски. Изпратено било и писмо за проверка на място във ВоАпС през 2012 г., но тя не била осъществена, тъй като не бил осигурен достъп до документацията. От ВоАпС уведомили, че не са представили документите, защото те са иззети от градската прокуратура, но въпреки това, проектът бил прекратен, а съдът трябвало да възстанови изплатените му преди това близо 162 500 лева.
В тази връзка СГС пише в решението си, че вижда противоречие – от една страна МДААР казва, че проектът е прекратен и иска връщане на парите, защото не може да извърши проверка за нередности, а от друга, се позовава на доклад, в който е отправена препоръка да се имат предвид вече установени нередности. Съдът посочва, че в тежест на министерството е да докаже такива твърдения за нарушения, но доказателства не са били представени.
Съдът е приел, че за законосъобразността на отказа да бъдат платени парите по проекта ще съди единствено въз основа на посочената нередност – „съмнение за измама“. В решението обаче изрично е записано, че нередност предполага нанасяне на вреда на общия бюджет на ЕС от определено лице, което е страна по договора и установени вид и размер на вредите. Такива конкретни данни не били събрани, а съдът е категоричен, че доказателства за тях няма как да се извличат само от образуване на досъдебно производство, което тогава не е било ясно дали изобщо ще стигне до съд.
Неоснователно според СГС е и позоваването, че Военно-апелативният съд не е представил документация, за да бъде извършена проверка преди плащането. От решението по делото става ясно, че прокуратурата тогава също не представила документацията на министерството. „В тази връзка съдът намира, че непредоставянето на документите не обосновава извод за неоказване на съдействие от страна Бенефициента по договора, тъй като същите са предадени на компетентен орган в изпълнение на неговите законови задължения. Наред с това не би могло да се обоснове извод за това, че Управляващият орган е положил дължимата грижа за получаване на достъп до документите по договора с оглед на факта, че са касае за еднократно посещение на място, при което документите са изискани в устна форма и при което посещение са посочени обективни причини от страна на Бенефцициента за непредставянето на същите“, се казва в решението на съда. Той е отчел и това, че въпросното посещение е през 2012 г., а в продължение на две години преди това, ВоАпС няколко пъти искал с писма МДААР да извърши верификация на разходите.
Така СГС в крайна сметка приема, че МДААР не е изпълнило задълженията си по договора да извърши проверка на разходите, от което преки загуби е претърпял Военно-апелативният съд.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото е установила, че по междинното плащане по проекта, ВоАпС е поискал 178 402,42 лв., а е получил 25 000 лева. Искането за окончателно плащане е било за още 235 415,34 лв., а платената сума е била само 5000 лева. Тези общо 30 000 лева обаче са били платени, след като Военно-апелативният съд преди 3 години е осъдил за тях Министерството на финансите. „Съгласно заключението общата сума за плащане по двете искания е в размер на 413 817,76 лв., а платената сума е в размер на 30 000 лв. Оставащата сума за получаване е в размер на 383 817,76 лв.
На следващо място по делото се установи, че е налице причинна връзка между неизпълнението на поетото договорно задължение от страна на управляващия орган по ОПАК и настъпването на преките загуби“, пише в решението на градския съд.
Правителството е осъдено да плати и разноските на ВоАпС по делото, които са изчислени на над 30 000 лева. В хода на делото Министерският съвет е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът го е отхвърлил.
