Известният адвокат Росен Илиев подари незабравимрожден ден насъпругата си адвокат Людмила Илиева – екскурзия до Рим. За пръв път на това пътуване двамата юристи взели и децата си – 17-годишната Кристина и 11-годишният Росен. Съпругът не казал, че екскурзията е по повод рождения ден на Люси и тя разбрала това едва като стигнали във вечния град. Малко преди пристигането там, той не се сдържал и я попитал дали иска за рождения си ден да се събуди в Рим! Тя се почувствала невероятно. Не успели да видят папата, но Людмила Илиева го е виждала през 2015 г. в Сараево, пише търновският вестник "Борба".
Тяхната история трае вече 23 г. Харесали се още като студенти по право в Русе. Росен е от Горна Оряховица и е роден в село Чешма. Тя е от Разград, но е родена в Шумен. На 2 септември 2001 г. тя му казала 1000 пъти „Да“, след като той сложил пръстен на ръката и я попитал дали ще се омъжи за него. Всичко станало простичко и естествено. Оттогава обаче при всяка годишнина Люси му казва „Да“ с един път повече и този й отговор е 1018 пъти, пресмята усмихнатата адвокатка. Тя казва още, че времето, в което е с него, е повече от това без него и си спомня онзи декември 1995 г., когато се запознали.
По повод подаръка за рождения си ден – пътуване до Рим, Люси споделя, че всъщност е гледана и обичана жена през всичките тези 23 г. с Росен. Той се намесва в откровението и подчертава, че просто не е можела да откаже брак, защото първо й сложил пръстена, а после й задал въпроса. След хилядата „да” се появила и традицията със закачката при всяка тяхна годишнина, когато той с усмивка винаги й задава онзи въпрос и тя прибавя по една цифра! При тези спомени двамата в своя офис засияват и се гледат влюбено. Людмила Илиева обяснява, че този синхрон се дължи на свободата в отношенията, че те са екип, но имат време за личен живот. И че свободата, която искаш за себе си, трябва да я дадеш и на другия. Така не си омръзват.
Плод на тяхната любов са и двете им деца. Росен- младши е кръстен на баща си по семейна традиция на съпругата. Той обаче до осмия месец бил момиче и всичко в дома било нагласено в розово. В последните дни обаче се появило момче и майката поискала то да носи името на баща си. Малкият Росен е нещо много различно, той пее и душата му е цялата вселена, казва адвокат Илиев. 17-годишната Кристина обаче била по-различна и отсега споделяла, че вероятно също иска да учил право като родителите си.
Росен Илиев е наследил „занаята” на баща си Стоян Илиев, който дълги години бе следовател и шеф на следствието в Горна Оряховица. Той бе сред емблематичните следователи, а сега се радва на добри години със съпругата си в село Чешма. Николай Илиев, братът на адвоката, сега е прокурор в Горна Оряховица. Може би заради това Росен се занимава само с наказателни дела. Той винаги търси справедливостта и вярва в нейното морално и съдебно измерение. Не поема единствено дела за насилие срещу деца и никога не съди държавата по ЗОДОВ, дори и неговият клиент да бъде оправдан. Никога не пита клиента си дали е невинен, за да не води своето разследване в тази посока и събира факти и доказателства за своята защита.
Един от най-фрапиращите му случаи, които няма да забрави, е дело срещу един училищен директор от Върбовка – два пъти осъден и после оправдан от Върховния съд. След това човекът е имал право да съди държавата, но Росен Илиев отказва да го представлява в такъв процес, макар да се гордее с оправдателната присъда.
Людмила Илиева се занимава само с граждански дела. Двамата споделят и коментират случаите си, но не се натоварват взаимно. Винаги са искали да бъдат само адвокати и са избрали това си поприще завинаги. Казват, че нямат време за хоби, защото денят им е препълнен с ангажименти. Помагат на хората и това ги радва, но отнема почти цялото им време. Заради това пътуването до Рим за рожден ден ще си остане незабравимо, защото за пръв път са били с децата си.
Тя е изкушена от политиката, сега е зам.-шеф на Общинския съвет
Двамата известни адвокати казват, че смелостта не е само във вдигането на шум. Да си смел означава всеки божи ден да правиш нещо добро в публичния и в личния живот и да не го показваш. Може да вземаш грешни решения, но после да се учиш от тях, за да вървиш напред. И после верните решения да носят полза.
