Софийски затвор

У нас постоянно бягат затворници, последният случай не е изолиран

Пътят на Стефан Чолаков започва с обир на банка, но наказанието променя мисленето му. „Две години и половина бях в следствения арест. В България нещата не са регулирани както трябва. Следствените бяхме в съседство с хора с най-тежките присъди в България. Тоест различни режими са вкарани на едно и също място, което също допринася за объркване на реда в сградата”, коментира в „Събуди се” Чолаков. „Може би обществото не знае, че постоянно има затворници, които бягат и се издирват от властите. Последният случай не е изолиран и не за първи път от Софийския затвор бягат престъпници”, коментира още той.

„Когато човек е задържан на едно място, той има много време. Ако осъзнае, че то не е загубено, той може да надгради себе си. Във времето, в което бях там, четях книги. Търсех себе си и започнах да чета различна религиозна литература. Ако човек осъзнае, че има достатъчно време, за да намери себе си, може да се промени. Аз по-скоро се намерих. Всеки сам по себе си е добър, само че част от нас не го знаят още”, разказа Стефан Чолаков.

Осъзнава, че печеленото на пари е помощното средство за мисиите, които има човек. А негова основна мисия е да отгледа четирите си деца, както и да помага на нуждаещи се хора.