Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев издава първата си книга. Тя е озаглавена "1 APRIL 2034" и премиерата ѝ се очаква именно в началото на април.
С радост и облекчение съобщавам, че:
– около 15 години след първите редове;
– след пет години писане;
– десет години пауза;
– повече от 6 месеца ожесточена редакция, с неоценимото съдействие на Radoslav Parushev и Ivailo Tzvetkov;…
– чудене по корицата с най-вещата в занаята – Antonia Docheva;
– обсъждане с неколцина вчерашни и днешни приятели, пожелали да останат анонимни
И постоянната подкрепа и насърчение от Denitsa Baramova,
Днес моят дистопично-криминален, абсурдно-нефутуристичен и със сигурност (надявам се, чаровно) недодялан роман “1 APRIL 2034” пое своя път към дизайн, предпечат, печат и каквото там се случва, преди една книга да влезе в книжарницата.
Романът е проект на Фабрика за книги, очакваме премиерата около … 1 април 2018г., или точно 16 години преди началото (а и края) на тази история за отвличания, убийства, сгради, хора и прасета, (кой знае защо) една покривка, един всевластен кмет от мощната ПСП и един всемогъщ агент на С.О.Д.Д.О.М…
Новини около премиерата, избрани цитати и малко повече яснота около сюжета и героите можете да получавате, на час по лъжичка, на страницата 1 APRIL 2034 и в групата 1 APRIL 2034.
А ето какво написа самият автор във Фейксбук за своята творба:
Това е криминален роман за бъдещето, дори за близкото бъдеще. Не е, обаче, фантастична новела. В него няма нищо нереално, той просто не се гради на съмнителното предположение, че в бъдещето ще настъпят такива забележителни промени, че да си струва да се пише именно за тях.
(Фантастичните разкази за бъдещето биват приблизително два вида. Единият вид се занимава предимно с прогнозиране на чудеса на прогреса, които да помогнат на героите да правят неща, които предците им не са… правили – летят, примерно, над улиците. Или в космоса. Този вид можем да определим като футуристичен.
Другият вид обичайно пророкува злочестия, дължащи се на прекалената злоупотреба с въпросните чудеса на прогреса. В тези разкази героите правят неща, които авторът не прави, но предполага, че неговите предци са правили, а братовчедите му в Перник продължават да правят – бият се, примерно, с винкели или тояги. Нека ги наречем апокалиптични.)
Е, този роман не е фантастичен. Общо взето не е разказ за любов, а дори не е и разказ за секс.
Той е история за Историческия компромис. Но “Исторически компромис” не в смисъла от юли 2015 г., а точно 10 години по-рано, през 2005 г., когато покойният Стратег на БСП призоваваше за съюз между комунистите и Царя. Идеята беше да се обединят комунистическа номенклатура и мафията от 90-те, под маската на национално помирение. В това повествование, тази идея се е реализирала в началото на 2009 г., което – както всички знаем – не се случи. Тази книга може да се разглежда като своеобразна антиутопия, рисуваща една въображаема България, в която ГЕРБ никога не е възниквал, а Бат' Бойко си е останал шеф на охранителна фирма.
Това е разказ за бъдещето, но без особени технически нововъведения, или поне без да им отдаваме особено значение; разказ за бъдещето такова, каквото би било, ако агресивните прогнози за него не се сбъднат нито в мрачния, нито в оптимистичния си вариант.
