Все сме се нагледали на съдебни безумия, но все намират с какво да ни изненадат. Съдия Божана Желязкова от Софийския градски съд (СГС) отказала да разгледа делото за мръсния въздух в София, като си направила отвод по заведеното от граждански сдружения дело. У нас съдиите често си правят отводи, когато не им отърва да си свършат работата, но случаят е истинска „свежест“ в силно замърсената съдебна сфера.
Според мотивите за отвода Желязкова установила, че е налице основателно съмнение в нейната безпристрастност. Защо ли? Защото тя и семейството й са сред живущите и работещите на територията на Столична община, като ежедневно търпят твърдяното нарушение. А именно: „Съдията докладчик и семейството му също са сред увредените от мръсния въздух в гр. София през цитирания в исковата молба период, продължават да живеят и работят в нездравословна и неблагоприятна околна среда, която е в несъответствие с установените стандарти и нормативи".
Злоупотреба с право, отказ от правосъдие, юридическо лицемерие, обикновен страх, вероятно основателен – типичните ефекти при дела, с които е по-здравословно да не се занимаваш. В мотивите за отвода съдийката се е произнесла на практика по съществото на спора, но предпочита някой друг да се подпише под осъдителното решение срещу Столична община. Въздухът в София е доказано мръсен – дотолкова, че поразената от него Желязкова отказва да излее яда си в полза на столичани.
Аман от селски номера! При това се оказва, че вече са отработени. Същото направиха вече всички съдии в Пловдивския окръжен съд по делото за мръсния въздух под тепетата, та папките бяха изпратени в Смолян. По тази логика всеки магистрат може да се отведе по всяко дело с мотива че то го пренатоварва и уврежда. Но дали в края на месеца ще откажат да си получат заплатите, които се формират от данъците на отровените?
Нелепи аргументи за бягство от обществено значими дела – какво може да трови повече обществото?!
