Голямата камара на ЕСПЧ постанови, че българската държава не е допуснала несправедлив процес по делото Симеонови срещу България. Решението по делото "Симеонови срещу България", което бе оповестено в публично заседание, е важно с оглед на това, че е постановено от Голямата камара на ЕСПЧ, която разглежда дела в изключителни случаи и от особена важност. Освен това, то ще повлияе върху практиката на Съда по сходни казуси.
Жалбата е подадена от лицето Симеонов и неговата майка през 2004 г. и се отнася до липсата на адвокат през първите три дни от задържането на Симеонов в предварителен арест, както и за лошите условия в местата за лишаване от свобода.
Жалбоподателят Симеонов е задържан от органите на МВР на 3 октомври 1999 г. в София по подозрения за извършване на грабеж, придружен с убийство, в Бургас. На 5 октомври 1999 г. той е конвоиран в Бургас, където се водят процесуално-следствените действия. На 6 октомври 1999 г. на жалбоподателя са повдигнати обвинения и е проведен разпит в присъствието на адвокат. На 17 декември 2003 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на жалбоподателя, с която той е осъден на доживотен затвор без замяна.
С решение от 20 октомври 2015 г. състав от седем съдии на ЕСПЧ прие, че има нарушение на чл. 3 (забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение) от Конвенцията във връзка с условията на задържане и специалния режим за изтърпяване на наказанието и че няма нарушение на член 6 § 3 (с) във връзка с чл. 6 § 1, правото на справедлив процес поради липса на адвокат.
Делото беше отнесено до Голямата камара от жалбоподателя заради оплакването му за липса на достъп до адвокатска защита през първите 3 дни от неговото задържане. На 14 март 2016 г. делото бе допуснато за разглеждане от Голямата камара.
В решението си от днес по отношение на оплакването по чл. 6 от Конвенцията, ЕСПЧ посочва, че първоначалното ограничаване на правото на адвокат на жалбоподателя не е довело до несправедлив процес. Съдът изтъква още: през този тридневен период не са събирани доказателства, които да са приложени към наказателното дело; малко по-късно, след като е бил информиран за правото си да мълчи, и в присъствието на адвокат, той е направил самопризнание.
Симеонов е участвал активно във всички етапи на наказателния процес; присъдата е основана не само на неговите самопризнания, но и на други доказателства; делото е било гледано от три съдебни инстанции, които са обосновали както фактически, така и правно, своите решения.
По отношение на оплакването по чл. 3, което не беше оспорено от българска страна, ЕСПЧ посочва, че има нарушение на чл. 3 от Конвенцията във връзка с условията на задържане и специалния режим за изтърпяване на наказанието. Решението се отнася за условията, в които е бил задържан Симеонов към момента на подаване на жалбата.
В последните години Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ извършиха сериозни подобрения в местата за лишаване от свобода, приеха се изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража по отношение на специалния режим за изтърпяване на наказанието. Една от целите на посочената реформа беше и намаляване на осъдителните решения на ЕСПЧ по този въпрос.
По делото "Симеонови срещу България" държавата беше представлявана от правителствените агенти Мария Димитрова и Милена Коцева.
