Върховният административен съд (ВАС) постанови две решения, свързани с приложението на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по отношение на протоколите от общите събрания при приемане на тълкувателни решения от върховните съдилища. В Решение № 14923/27.12.2016 г. по адм. дело № 9285/2015 г. и Решение № 1697/09.02.2017 г. по адм. дело № 13029/2015 г. (свързани с отказан достъп от ВКС до протоколи от заседания по тълкувателни дела) ВАС посочва, че дейността на съдилищата е част от обществения живот и е от съществено значение за неговото функциониране, поради което законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. Основен принцип, въз основа на който се урежда тази сфера на обществените отношения, е публичността – чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК. Проявление на този принцип са правилата, които например регламентират публичност на съдебните заседания – чл. 132 от ЗСВ, чл. 20 от НПК, незабавно публикуване на съдебните актове – чл. 64 от ЗСВ и др.
Успоредно с това, в нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на други защитими права и интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен живот, защита на човешкото достойнство и неприкосновеността на личността, национална сигурност, разкриване и наказване на престъпления. Проявление на този баланс на интереси е установеното в чл. 211 от ЗСВ общо правило на „тайната на съвещанието“ при решаване на всички дела и конкретно установени специфични правила за начина на провеждане на тайното съвещание и гласуване, заличаване на лични данни, провеждане на заседания при закрити врати, публикуване на съдебни актове без мотиви, анонимни свидетели и др. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с принципа на пропорционалност, защото ограничаването в определени хипотези на принципа на публичност е в интерес на оправдани цели за защита на установени права и законни интереси, които са сравними с интереса на обществото да има право на пълен достъп до работата на съдебната система, за да има възможност да формира собствено мнение за нея.
В решенията на ВАС се посочва, че начинът на организация на тълкувателната дейност предполага образуването на дела и постановяването на решения по тях, поради което несъмнено се обхваща от задължението да се опазва тайната на съвещанието при тяхното решаване – чл. 211 от ЗСВ. Законодателят е предвидил в чл. 124 от ЗСВ публичност и на заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление, в които могат да участват: главният прокурор или определен от него заместник, министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър, председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета, други поканени юристи и омбудсманът, които могат да изразят становище, но не участват в гласуването. За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста. Проведените дебати за вземане на тълкувателното решение и гласуването по него не са част от това открито съдебно заседание по аргумент от чл. 124, ал. 4 от ЗСВ и не са част от протокола по чл. 124, ал. 5 от ЗСВ, защото за тях съдиите са длъжни да пазят тайна съгласно чл. 211 от ЗСВ. Поради това те представляват защитена тайна по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ.
