От дългогодишния ни опит и участие в избирателни комисии, като цяло констатирахме значителна промяна в качеството на работата на СИК, открити на територията на Република Турция и почти пълна липса на нарушения и несъответствия. Единствено секциите с гласували над 935 души и трите секции с протоколи, в които не са попълнени лични данни на избирателите будят съмнение, пише в експертизата по конституционни дела №14 и №15 от 2013 г., образувани във връзка с оспорване на законността на гласуването в Турция. Исканията и по двете дела бяха внесени от ГЕРБ, по предложение съответно на партии Ред, законност и справедливост (РЗС) и Национален фронт за спасение на България (НФСБ).
Експертизата, възложена на трима експерти – Цветана Чуклева, Иларион Иларионов и Петър Божков, вчера е приета от КС на заседание по двете дела, които бяха обединени в едно. Веднага след това КС я публикува на сайта си, в изпълнение на новата политика на публичност, която възприе.
От експертизата става ясно, че съществени нарушения при изборите в Турция не са констатирани, което дава основания да се предположи, че най-вероятно КС ще отхвърли искането. Назначена е обаче допълнителна експретиза, която трябва да отговори на въпроса за отклоненията между извлеченията от протоколите на СИК, които са получили партиите, и данните от бюлетина на ЦИК, както и дали това е повлияло на резултатите. Изслушването на вещите лица по допълнителната експертиза ще стане на 12 ноември, след това може да се очаква и решението.
Приетата вчера експертиза отговаря общо на пет задачи, като към нея са приложени таблици с данни за гласувалите по секции. Според избирателните списъци броят на гласувалите в Турция граждани на последните парламентарни избори през май т. г. е 65 241, а според протоколите на общо 86 секционни избирателни комисии (СИК) в южната ни съседка гласувалите са 66 186 души. Разликата от едва 975 души е несъществена. В преобладаващия брой случаи няма съществена разлика между бройките по списъци и протоколи. Единици са секциите, където има отклонения от десет или повече гласа.
По правило в протоколите коректно са отразени данните за ЕГН-то и номера на документа за самоличност на гласуващия. Преобладаващият брой лица са се легитимирали с лични карти, въпреки, че при влизане в Турция е следвало да ползват задграничен паспорт. Само в три от секциите личните данни не са попълнени за почти всички избиратели, става ясно от експертизата.
В 24 секции броят на гласувалите е по-голям от 935 избиратели. Най-фрапантният случай е СИК № 155 с гласували 1 629 лица. Общата бройка на гласувалите в тези секции над числото 935 е 5 699 избиратели. В секции, в които броят на гласувалите надвишава 935 лица е било възможно провеждане на изборите, само ако комисията се е разделяла на групи, при което е бил нарушен избирателният процес и комисията не е работила като цяло или е била нерегламентирано подпомагана от лица, нечленове на СИК, пише в експертизата.
Експертизата не е установила случаи на липса на подписи върху страниците на допълнителните списъци. Това всъщност беше нарушението, което след предишните парламентарни избори предизвика касиране на част от изборните резултати в Турция и пренареждане на мандатите в предишния парламент.
