Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) ще уведомява МВР, прокуратурата и ДАНС при открити нарушения със СРС, но не и шефове на съдилища. Такава промяна в Закона за СРС предлагат група депутати от ГЕРБ, РБ, ДПС, АБВ и БДЦ. Мотивите им са неясни, защото в проекта им за изменения на ЗСРС не са обяснили какво е продиктувало това им искане, пише "Правен свят".
Става дума за промяна в чл. 34е, ал.5 от ЗСРС, според който при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, Националното бюро сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите, които искат, разрешават и прилагат СРС. Депутатите сега предлагат от този кръг да бъдат изключени ръководителите на съдилища, които разрешават или отказват използването на СРС-та.
Друго предложение е свързано пък с отпадане на текст, който бе въведен само преди 3 месеца. Тогава изменение в ЗСРС предвиди, че при наличие на данни за неправомерно разрешаване на СРС от съдия, Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет (ВСС), ръководителя на съответния висшестоящ съд и министъра на правосъдието.
Сега депутатите предлагат сред уведомените да не е ръководителят на висшестоящия съд, като и за това предложение липсват мотиви. Доколкото обаче остава предвиденото известяване на ВСС, няма проблем евентуалната информация за извършено нарушение от съдия да не стигне до кадровия орган, който може да му наложи дисциплинарно наказание, коментират юристи.
С промените от май разрешение за използване на СРС срещу съдия, прокурор и следовател се дава от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд, или от оправомощен техен заместник.
Ако СРС е искано срещу шеф на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник, разрешението се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия.
В мотивите към новия законопроект основен акцент са промени, свързани със скандала "Червей".
Покрай него стана ясно, че обект на СРС в продължение на 300 дни е била автоматизирана информационна система на МВР. В тази връзка обвинения бяха повдигнати на бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева, която ще бъде съдена за това, че е разрешила СРС-тата за такъв период. Изправен пред съда е и бившият шеф на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов, който е правил исканията.
От прокуратурата обясниха след внасяне на делото в съда, че разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система "Централен полицейски регистър". Според закона СРС може да се прилага на обекти за установяване на самоличност на лица, за които има данни, че са извършили или подготвят тежки престъпления. Според прокуратурата обаче, в случая "Червей", Централният полицейски регистър не е обект за установяване на самоличност на такива лица.
Заради скандала с безкрайните срокове за използване на СРС, депутатите са решили да предложат тяхното редуциране. В момента общият срок за ползване на СРС е до 2 месеца, като може да се иска удължаване, но за не повече от 6 месеца.
Депутатите предлагат сроковете да са различни за различните случаи. Конкретно за прилагане на СРС на обект, за какъвто е представена по делото "Червей" системата на МВР, вносителите предлагат срокът за прилагане да е само 20 дни, като може да бъде продължен максимум до 2 месеца.
"Считаме, че срока от 20 дни е достатъчен за постигане на целта, за която се прилагат СРС. В случаите на продължаване на срока са създадени гаранции, че този способ няма да бъде използван за неоправдано по-дълг период чрез съответната преценка за това дали е постигната преследваната цел и дали използването на този способ е необходимо и адекватно да бъде продължен. Поради това съществуването на по-дълъг срок е необосновано и предпоставка за непропорционално засягане на права на гражданите", се казва в мотивите.
В същото време обаче се предлага да се увеличи до 1 година максималният срок за прилагане на СРС за престъпления, свързани с националната сигурност и против Републиката. Мотивите за тези промени са, че става дума за сложни престъпления с продължителна подготовка и сериозна организация, което налага и адекватни средства за защита, включително и по-дълго прилагане на СРС.
В останалите случаи сроковете остават двумесечни с възможност да се удължават до 6 месеца.
Други промени са насочени към съхранението на веществените доказателствени средства. По отношение на информация, необходима за защита на националната сигурност, законът казва, че тя се съхранява в ДАНС, но няма посочен срок. Сега депутатите предлагат срок от 15 години, след което комисия от съответната структура да я унищожава, като изготвя и протокол. Според вносителите този срок позволява извършване на аналитична дейност и има важна роля при предотвратяването на терористични действия.
