Безумието на съветниците от СОС – щамповащи без да му мислят и без да се интересуват какъв смисъл имат решенията, спуснати им отгоре, явно няма край. Безхаберието на подготвящите тези безумни решения чиновници също е пословично. В резултат се стига до народната мъдрост – "Залудо работи, залудо не стой!". И възниква нов обществен феномен – улицонарицателство. Примери за това има безброй, но ще се спрем само на два.
Колко са, например, улиците в София със скромното име „Улица 316“. Ами само две. Едната е в Драгалевци, в. з. "Киноцентъра – втора част", район „Витоша“ – и живущите там баровци се радват на пощенски код 1415. Другата е също в София, но в кв. "Факултета", район Красна поляна – и там писмата стигат само срещу пощенски код 1373.
Ами колко са улиците, наречени на големия български учен проф. Атанас Иширков? Цели три. Едната е в София, в ж. к. "Студентски град" – пощенски код 1700. Другата е в Драгалевци, в.з. "Киноцентъра – втора част", район Витоша – пощенски код 1415 и третата – пак в София, в ж.к. "Гео Милев", район Слатина – и с пощенски код 1113. С една дума – да има улици бол, професорът е заслужил човек.
Това са само два примера за безумието, царящо в Голяма столична община с феномена улицоназоваване. Всеки обаче може да се разрови в свободното си време в Интернет и да провери колко още улици с дублиращи се названия има из столицата. А това говори само за едно – вече почна да ни заплашва нов обществен феномен – склеротизиращата самодоволност на СОС и на Голямата община. И съпровождащото го пълно безсмислие в работата на скъпоплатените иначе общински чиновници.
С една дума – избори, избори и след тях само едно – мъкаааааааааааа, много голяма мъка.
