Употребени, но с хвалебствия! По тази схема беше провален в четвъртък (25 септември) изборът за нов председател на Върховния касационен съд (ВКС). Резултатът беше очакван от запознатите със задкулисието в съдебната власт, предвидихме го и ние. Привидно прозрачната процедура във Висшия съдебен съвет (ВСС) се оказа свирен мач, насрочен в неподходящо време. А съперничките Таня Райковска и Павлина Панова едва ли са се заблуждавали относно резултата. И двете останаха под чертата на нужния за избора брой гласове – Райковска събра 15, а Панова – 9 при сериозен бой въздържали се.
До гласуването интригата се поддържаше все пак от обстоятелството, че Райковска е фаворит с оглед подкрепата на партията начело с главния прокурор Сотир Цацаров. Именно него обаче мнозина подозират, че съгласува с когото трябва съвсем друг кандидат, чието име ще бъде обявено едва при номинациите за следващия избор. А голямата разлика на този избор от първия е, че ще бъде проведен след парламентарните избори, когато ще се знае кой поръчва музиката.
Осемчасовото заседание премина без драма като изключим зле прикритата предубеденост на членовете на съвета, всеки от които знаеше много добре за кой да гласува далеч преди да го изслуша. Финалният опит на няколко от т. нар. правни сдружения да разконцентрират ден по-рано съдебните кадровици с поредното настояване електронният вот да бъде заменен с бюлетини се оказа напълно безрезултатен. Демонстрираната пред камерите и чрез предаване на живо в интернет публичност не е обаче равнозначна на прозрачност. Както прословутата независимост на съдебната власт има поне два различни прочита – независимост от натиск и независимост от закона.
