Властелинът на държавата е Делян Пеевски, а банкерът Цветан Василев е бил на крачка да стане неин премиер. Това се разбра от изявленията на двамата в разгара на сблъсъка, ознаменуван с повдигането на едно от най-гръмките обвинения от страна на прокуратурата – за опит за убийство на Пеевски, извършен от трима кредитополучатели на Корпоративна търговска банка (КТБ). За да се стигне до този сблъсък, причините са както винаги финансови. Но за да се случи по този „артистичен“ начин, „заслугата“ е на държавното обвинение. С уговорката, че работата му е не да реализира пошли поръчкови сценарии в услуга на политико-икономически кръгове, а да разследва престъпността безпристрастно и съгласно законовите критерии.
За броени дни картонената кула рухна. Първо се оказа, че повдигнатите срещу Венцислав Върбанов, Георги Христов и Красимир Методиев обвинения са несъстоятелни като формулировка. Някак си не се побира в нормалната логика да си направил опит за убийство в началото на месец май, а полицията да го предотврати в средата на юни. В Наказателния кодекс опитът е определен като „започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.“
Като оставим настрана думите на Пеевски, че ако бил началник на съдебната система, убийците му нямало да са на свобода, данни те да са пристъпили към изпълнение на посоченото престъпление явно няма. От изтеклата досега информация можем да заключим, че ако изобщо има данни за подобно деяние, те може да са само за приготовление за убийство. То се състои в „подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение“. Както каза главният прокурор Сотир Цацаров, „за да има убийци, трябва да има убити, а, слава Богу, няма убити“. Можело да се говори обаче за „предприети действия, които са свързани с евентуално намерение, не в доказателствения смисъл – действия, свързани с опити за организация на нерегламентирано проследяване, на нерегламентирано установяване на местонахождението и движението на въпросното лице“.
Ролята на Цацаров в тази история никак не подхожда на поста му – поне за страничния наблюдател. Той проговори с голямо закъснение, когато всички вече се подсмихваха на версията, че мажоритарният собственик на една от най-големите и стабилни частни финансови институции в страната е „поръчал“ най-знаковия депутат в държавата. Преди да заключи, че „по делото няма никакви доказателства и е по-добре да си признаем грешката“, Цацаров обясни, че досъдебното производство е започнало по неотложност. Което ще рече, че първите действия по разследването са осъществени от органите на МВР без прокурорско разпореждане. Въпросните действия бяха претърсване и изземване на доказателства в офиси, разположени в сградата, в която е и централата на КТБ.
После обаче се чу друго. Вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви, че през цялото време разследването е било наблюдавано от прокуратурата. А адвокатите на обвиняемите казаха директно, че ръководеното от градския прокурор Христо Динев (смятан за протеже на ДПС) разследване няма как да е започнало без знанието на Цацаров. Формално наблюдаващият обвинител пък е Илиян Рангелов, който изобщо не е на щат в Софийската градска прокуратура. Той е командирован от долноинстанционната Софийска районна прокуратура – трик, ползван често за изпълнението на деликатни и рискови поръчки.
Очевидно в държавното обвинение всички са наясно, че ги ползват за маши. Включително и главният прокурор, който се тросна на медиите, че те и цялата държава живеели „с ритъма на Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков, а в последната седмица прокуратурата се превърнала в мишената на всички – на тези, които твърдят, че прокуратурата е джобно ножче, на тези, които твърдят, че прокуратурата е бухалка, че разчиства едни или други корпоративни интереси“. И поиска „да разберем какво искаме – активна прокуратура или прокуратурата, която седи и чака“. Само че има и трети модел: прокуратурата работи активно и ефективно, но не по поръчки, а съобразно конституцията и закона.
Преди да чуем Цацаров, прочетохме в резюме мотивите на Софийската апелативна прокуратура, с които беше оттеглен протестът на градската срещу отхвърленото от съда нейно искане обвиняемите да останат в ареста. След като проучили делото, апелативните прокурори установили, че доводите на колегите им от градската прокуратура не струват. Но в съобщението на апелативната прокуратура беше наблегнато на „появилите се спекулации за евентуална предубеденост и заинтересованост по въпросното дело“. Наред с уверението, че прокуратурата действа по закон и не приема внушенията, че се бърка в политическия живот, ни казаха че ръководството й „подкрепя безусловно и категорично действията на прокурорите, които вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото“. Което поставя въпрос как са работили останалите прокурори по делото, преди колегите им на апелативно ниво да преценят, че „убийците“ на Пеевски не са за ареста?!
Самият Пеевски всъщност не даде основания да се мисли, че смята Цветан Василев за поръчител на евентуално покушение срещу него. Вместо да говори основно за него, той насочи вниманието към лицето на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев. Пеевски призова следствието да разпита съиздателя на „Икономедия“, чиито издания пускали „спекулациите“, че депутатът от ДПС е „началник на съдебната власт“. Дори когато го попитаха директно за подготвяното покушение, той заяви: „Нека да го установи следствието. Надявам се всички лица, които ги търсят, да ги издирят и се надявам, както се занимават по „Протестна мрежа“, по една корпоративна организация, която служи на Иво Прокопиев, и той да е тука, както аз съм тука. И други лица, които не са в България“.
Без да споменава името на Цветан Василев, Пеевски подаваше жокери. В отговор на твърдението на Николай Хаджигенов, адвоката на Георги Христов, че е наредил арестите, депутатът обясни, че Хаджигенов е близък приятел „на едно лице, което не е в България“. Журналистите бяха поканени сами да се сетят кое е това лице, което „може би има политически амбиции“. Но упоритите им въпроси коя е причината за срива в отношенията между двамата останаха без отговор.
В крайна сметка обаче разследването засега продължава, подхранвайки версията, че разривът между Василев и Пеевски е израз на разрива между БСП и ДПС. Отлагането на предсрочните парламентарни избори за есента може да ни направи свидетели на много неща, свързани с това разследване. Ако в прокуратурата наистина има събрана със специални разузнавателни средства информация, че обвиняемите са обсъждали възможността да заложат бомба на Пеевски и че са предложили 50 000 лв. на един от гардовете му, за да носи GPS в дрехите си, тази информация безспорно не е за подценяване. Но ако четвъртият задържан, който сега е свидетел на прокуратурата – Бисер Димов, се окаже просто провокатор, делото е обречено. Но пък, както каза адвокат Хаджигенов, „практиката на прокуратурата по поръчкови дела е такава – когато нещо започне да не излиза, го преквалифицират в нещо друго“.
Показателно е, че в определението, с което оттеглят протеста срещу освобождаването на тримата обвиняеми, апелативните прокурори се произнасят на практика по съществото на делото, разглеждайки формално само мярката за неотклонение. Този похват юристите поначало смятат за некоректен, тъй като излиза извън рамките на процедурата и поражда подозрения в предубеденост. Но го използват и прокуратурата, и съдът като някаква индикация за качеството на разследването. Произнасяйки се уж само по мярката, апелативните прокурори установили, че „въз основа на събраните до момента доказателства не може да бъде направено обосновано предположение, че тримата обвиняеми са извършили престъплението, в което са обвинени“. Същото мнение споделя и Върховната касационна прокуратура – посочено е, че и нейни представители са участвали в проучването на делото.
Върхът на недоумението породи изявлението на защитата, че по делото с трима обвинени в опит за убийство въобще не се споменава думата… „убийство“.
